Дали някога съм те обичала? Замислих се над този въпрос и куп хиляди наши спомени ми изникнаха в главата.. Първата ни среща, първата целувка.. Дългите разговори, влюбените погледи. Чувствах се щастлива, само като знаех, че си до мен и виждах усмивката ти. Моето малко щастие. Липсваше ли ми? Бях оценила всеки момент с теб на време.. Бях до тебе, бях много щастлива. И когато всичко свърши.. и нашата любов угасна.. разбрах, че дори да бях опитала да я възродя щеше да е безсмислено. Беше истинско.. ДА, обичахме се много.. детски и наивно, но се обичахме, бяхме щастливи. От това остана един красив спомен, за който аз ти благодаря.