Приеми страховете си! Те винаги ще бъдат с теб, като стар не толкова добър приятел. Опознай ги , защото човек се страхува най-вече от незнанието. Изживей ги ,така ще си подготвен за следващата среща с тях. Признай ги , отричайки лъжеш само себе си. Страхът е неизменна част от живота, без него живота би бил прекалено спокоен. И никога не се страхувай от неизбежното , то не е повод за страх , а за смелост.
Когато ида в Балкана,
в ония хладни дъбрави,
сърце ми бързо ще сети
свобода, лекост и здраве.
Над мен си гледам небето,
пространства волни, широки,
а окол – черни букаци,
долини, хълми високи –
там видиш само орлите,
на воля гордо че плуват,
и само птичите песни
понявга там се зачуват.
Или прохладни зефири,
в гората като въздишат,
и сещаш колко приятно
цветята диви миришат.
Душата бива там чиста,
без яд, без мъка, без страсти,
като небето без мъгли,
като поляна без храсти.
Там нищо не те смущава,
ни хорски сълзи, въздишки,
ни пусти мъки, неволи,
ни зло, но очи кръвнишки.
-Иван Вазов
“Не бях способна да обичам. Нито да бъда нещо, което не съм. Защото това става във връзките – всички се опитват да бъдат нещо различно, за да се харесат на другия. Но аз не съм нищо повече, от това, което съм. Нито по-малко.
Не мислех, че ще дам шанс на любовта, но ето, че го направих. И бях права. Накрая винаги някой остава със разбито сърце, защото това е просто игра – когато изиграеш последния си коз, тя свършва. – Р.А.”