Приеми страховете си! Те винаги ще бъдат с теб, като стар не толкова добър приятел. Опознай ги , защото човек се страхува най-вече от незнанието. Изживей ги ,така ще си подготвен за следващата среща с тях. Признай ги , отричайки лъжеш само себе си. Страхът е неизменна част от живота, без него живота би бил прекалено спокоен. И никога не се страхувай от неизбежното , то не е повод за страх , а за смелост.

Искам пак да си до мен, да усещам дъха ти върху кожата си.Искам пак да чувам как казваш името ми, как търсиш топлината на тялото ми, как ме прегръщаш с единственото желание да си до мен.Искам да знам, че ти си до мен дори когато няма никого.Искам пак да виждам усмивката ти когато те целувам нежно….искането не е забранено, нали?! Знам… няма да получа това, защото винаги нямаш това, което най-много искаш…..

В стремежа си да обърнем гръб на миналото си понякога оставаме да живеем в него не осъзнавайки , че връщане назад няма, няма и да има… Моментите, в които сме се вкопчили няма да изживеем отново, хората с които сме били никога няма да бъдат същите и с всяка изминала минута се губим в настоящето. А времето минава, минаваме през живота си без да оценим истински хубавите моменти и хората които са до нас. Малко по-малко губим себе си, за да запазим един спомен, но спомените са ,за да осъзнаем грешките си. На думи е много лесно ,а в действителност няма нищо по- турдно от това да продължиш да търсиш следващия незабравим момент, който те чака и да го изживееш. Оставя ме същността си и сме бледи сенки на хората които сме били … и е толкова трудно да го признаем, да продължим- заради себе си и заради другите, заради това че света се променя и земята се върти !

И пак съм сама , а нощта няма край… Сама със себе си , с мислите и чуствата – хубави и лоши. Навън е тъмно а аз не спя защото отново си мисля за теб , както от първия ден когато когато погледите ни се срешнаха и нещо стана. Тогава повярвах с цялото си сърце , а сега въпреки , че знам истината пак искам да повярвам. Тъжно е да лъжеш себе си , обърнах се и погледах пак , сега го виждам- бяхме деца … Прощавам ти , но сърцето ми още се свива при мисълта за теб -защо? Никога повече няма да е същото , ти не ме обичаш , та и аз не те обичам по същия начин. Спомена за теб, за нас и всичките моменти, онези погледи, споделени за миг и хилядите мисли и чуства бушуващи в нас. И само този спомен ми остана, а аз теб обичам или него и аз незнам. Виждам погледа в очите на други и още повече копнея да срещна твоя , тъй детски и мил както в онзи ден , ведър и ясен , и все пак опустошителен. Минаваше през мен , събличаше ме без ръце и намираше сърцето ми, карайки го да спре за миг.  И ето още е нощ а деня е винаги по-хубав . Хората казват че с времето всичко отминава, аз не мисля така. С времето се научаваме да живеем с болката и да виждаме красотата на обикновенните неща. Да, мога да кажа че най-накрая съм щастлива, щастлива от живота си , приятелите, постижениеята , та дори от провалите научили ме да не се предавам и да се боря за онова , което искам , за да го получа. И ето тук в тъмната лятна нощ аз сам щастлива, истински щастлива-приела болката, страха, любовта!

Все още пазиш номера му, нали? Стои си в указателя, не му звъниш, нито той на теб, но не го триеш .. Все още четеш съобщенията му, нали? Нараняват те, защото вече всичко е свършило, но те правят и страшно щастлива, защото ти е хубаво да си спомняш всички мили неща, които ти е казвал .. Все още помниш първата целувка, нали? Ах, тези негови устни .. Все още помниш първата среща, нали? Когато направи всичко възможно, само за да се видите .. Помниш почти всяка негова дума, всяко негово изречение, всеки жест направен от него, всяка негова стъпка .. Все още четеш хронологиите ви, нали? Споровете и караниците заемат повечето място, но ги пропускаш .. Пропускаш ги и отиваш към частта в която се сдобрявате .. Тази хубава част те кара да плачеш .. Кара те да се съмняваш в това, че не му пука за теб .. Кара те да си мислиш, че те обича .. Кара те да вярваш .. Но дълбоко в себе си знаеш, че това, което сте имали, никога няма да се случи отново…

Аз съм импулсивна, не винаги постъпвам правилно, понякога наранявам хората които най-много обичам дори да искам точно обратното. Мисля едно, а правя съвсем друго, обичам силно, никого не мразя- просто няма смисъл. Има хора които в стремежа си да задържа отблъсквам, и други които искайки да отблъсна привличам. Държа на своето дори когато не съм права.В моментите когато съм сред много хора се чуствам най-самотна и се нуждая само от подкрепа. Искам само теб но не мога да го кажа на глас, не и на теб. Мога и сама но това все още не ми стига за да се примиря да съм без теб. Някои ме наричат кучка, други просто жена, а приятелите ми знаят , че съм просто момиче не преодоляло един недовършен романс.

Чуствал ли си се някога най-щастливия човек на света?А най-тъжния?Значи разбираш смисала на думата любов.В един момент си на седмото небе , а после да искаш да се скриеш от всички.В такива моменти само истинските ти приятели са до теб 🙂 За мое щастие аз имам такива , а на всички останали пожелавам просто да не им се налага …