Искам пак да си до мен, да усещам дъха ти върху кожата си.Искам пак да чувам как казваш името ми, как търсиш топлината на тялото ми, как ме прегръщаш с единственото желание да си до мен.Искам да знам, че ти си до мен дори когато няма никого.Искам пак да виждам усмивката ти когато те целувам нежно….искането не е забранено, нали?! Знам… няма да получа това, защото винаги нямаш това, което най-много искаш…..
“Любовта е ужасна:виждала съм много от приятелките си да страдат и не искам това да се случва и с мен. Същите те,които по-рано се подиграваха на наивността ми,сега ме питат как успявам да се налагам над мъжете. Усмихвам се и нищо не казвам, защото знам, че лекарството е по-лошо и от самата болка: чисто и просто не се влюбвам. С всеки изминал ден ми става все по-ясно колко уязвими, непостоянни, несигурни и непредвидими са мъжете … ”
Паулу Коелю – “Единайсет минути”
„Само не оставяй нищо да се приближи до теб. Щом допуснеш нещо да се приближи, ще поискаш и да го задържиш. А човек нищо не може да задържи…”
Е.М. Ремарк
В стремежа си да обърнем гръб на миналото си понякога оставаме да живеем в него не осъзнавайки , че връщане назад няма, няма и да има… Моментите, в които сме се вкопчили няма да изживеем отново, хората с които сме били никога няма да бъдат същите и с всяка изминала минута се губим в настоящето. А времето минава, минаваме през живота си без да оценим истински хубавите моменти и хората които са до нас. Малко по-малко губим себе си, за да запазим един спомен, но спомените са ,за да осъзнаем грешките си. На думи е много лесно ,а в действителност няма нищо по- турдно от това да продължиш да търсиш следващия незабравим момент, който те чака и да го изживееш. Оставя ме същността си и сме бледи сенки на хората които сме били … и е толкова трудно да го признаем, да продължим- заради себе си и заради другите, заради това че света се променя и земята се върти !
Бях се изтощила от безсмислени връзки с неподходящи хора. Всеки път е едно и също – срещаш някой, бързо му слагаш етикет “Невероятен”, опитваш се да го направиш щастлив, защото това просто те прави и теб щастлива. Докато не дойде един момент, в който лека-полека започваш да виждаш нещата отстрани, осъзнаваш, че преглътваш собствените си принципи заради чуждото благо, без да получаваш каквото и да е насреща. Накрая просто се отдръпнах наранена и празна..Спрях да търся и желая…
