В стремежа си да обърнем гръб на миналото си понякога оставаме да живеем в него не осъзнавайки , че връщане назад няма, няма и да има… Моментите, в които сме се вкопчили няма да изживеем отново, хората с които сме били никога няма да бъдат същите и с всяка изминала минута се губим в настоящето. А времето минава, минаваме през живота си без да оценим истински хубавите моменти и хората които са до нас. Малко по-малко губим себе си, за да запазим един спомен, но спомените са ,за да осъзнаем грешките си. На думи е много лесно ,а в действителност няма нищо по- турдно от това да продължиш да търсиш следващия незабравим момент, който те чака и да го изживееш. Оставя ме същността си и сме бледи сенки на хората които сме били … и е толкова трудно да го признаем, да продължим- заради себе си и заради другите, заради това че света се променя и земята се върти !