Искането, едно чуство обзвемащо цялата ти същност. Искането определя предела на възможностите ни , то дава и отнема крилата на хората. Искаш ли нещо , то винаги ще намериш начин! Искаш ли с цялата си душа , ще го имаш … Continue reading
Искам
Author Archives: Pebuls
“Why do you go away? So that you can come back. So that you can see the place you came from with new eyes and extra colors. And the people there see you differently, too. Coming back to where you started is not the same as never leaving.”
Приеми страховете си! Те винаги ще бъдат с теб, като стар не толкова добър приятел. Опознай ги , защото човек се страхува най-вече от незнанието. Изживей ги ,така ще си подготвен за следващата среща с тях. Признай ги , отричайки лъжеш само себе си. Страхът е неизменна част от живота, без него живота би бил прекалено спокоен. И никога не се страхувай от неизбежното , то не е повод за страх , а за смелост.
ГОРА И ПОЛЕ
Когато ида в Балкана,
в ония хладни дъбрави,
сърце ми бързо ще сети
свобода, лекост и здраве.
Над мен си гледам небето,
пространства волни, широки,
а окол – черни букаци,
долини, хълми високи –
там видиш само орлите,
на воля гордо че плуват,
и само птичите песни
понявга там се зачуват.
Или прохладни зефири,
в гората като въздишат,
и сещаш колко приятно
цветята диви миришат.
Душата бива там чиста,
без яд, без мъка, без страсти,
като небето без мъгли,
като поляна без храсти.
Там нищо не те смущава,
ни хорски сълзи, въздишки,
ни пусти мъки, неволи,
ни зло, но очи кръвнишки.
-Иван Вазов
“Не бях способна да обичам. Нито да бъда нещо, което не съм. Защото това става във връзките – всички се опитват да бъдат нещо различно, за да се харесат на другия. Но аз не съм нищо повече, от това, което съм. Нито по-малко.
Не мислех, че ще дам шанс на любовта, но ето, че го направих. И бях права. Накрая винаги някой остава със разбито сърце, защото това е просто игра – когато изиграеш последния си коз, тя свършва. – Р.А.”
… и нямам сили
Най-тъжната любов се свива в скута ми.
А аз я лъжа, че все още има смисъл.
Тя ще ми вярва няколко минути.
И после уморено ще притихне.
Познава те. И знае – не е вярно.
Безсмислено е всичко. Безнадеждно.
Една объркана сълза опарва
почти преглътнатия ѝ копнеж за нежност.
И тя заспива – крехка и ранима –
в напълно непотребните ми длани.
Кажи ми как да я оставя да си иде,
макар и двете да разбираме, че трябва…
А аз я лъжа, че все още има смисъл.
Тя ще ми вярва няколко минути.
И после уморено ще притихне.
Познава те. И знае – не е вярно.
Безсмислено е всичко. Безнадеждно.
Една объркана сълза опарва
почти преглътнатия ѝ копнеж за нежност.
И тя заспива – крехка и ранима –
в напълно непотребните ми длани.
Кажи ми как да я оставя да си иде,
макар и двете да разбираме, че трябва…
С течение на годините започваш да разбираш . Не е най-важното в живота постоянно да ти говорят за любов или колко добре изглеждаш . Важното е да бъдеш нужен на някой . Да имаш някой, който да те придружава по пътя.
И да чуваш: “Връщай се скоро .Чакам те с нетърпение! “
Бях всичко което искаше…Помниш ли?Бях тази, за която би направил всичко.Днес съм тази глупачка, която вярваше на думите ти, вярваше в теб и на обещанията ти.
“Не искам вече да се влюбвам. Да мислиш за някого без никаква реална причина и тези мисли да нахлуват в теб и да помитат всичко по пътя си. И все аз съм този, който обича повече. И след всичките глупости мисълта за теб, как искам… да те искам… да искам теб… отново и отново… Не! Не искам да се влюбя и да те изгубя. Просто искам теб!”
Чарлс Буковски
Моментът
Дните минават, времето ни лети. Днес се обърнах и видях началото , няма смисъл да чакаш нещо което няма да дойде. В любовта е като на война тръгваш днес , няма място за колебание, всеки момент е от значение