“Why do you go away? So that you can come back. So that you can see the place you came from with new eyes and extra colors. And the people there see you differently, too. Coming back to where you started is not the same as never leaving.”

― Terry Pratchett, A Hat Full of Sky

“Не бях способна да обичам. Нито да бъда нещо, което не съм. Защото това става във връзките – всички се опитват да бъдат нещо различно, за да се харесат на другия. Но аз не съм нищо повече, от това, което съм. Нито по-малко.
Не мислех, че ще дам шанс на любовта, но ето, че го направих. И бях права. Накрая винаги някой остава със разбито сърце, защото това е просто игра – когато изиграеш последния си коз, тя свършва. – Р.А.”

С течение на годините започваш да разбираш . Не е най-важното в живота постоянно да ти говорят за любов или колко добре изглеждаш . Важното е да бъдеш нужен на някой . Да имаш някой, който да те придружава по пътя.
И да чуваш: “Връщай се скоро .Чакам те с нетърпение! “

“Не искам вече да се влюбвам. Да мислиш за някого без никаква реална причина и тези мисли да нахлуват в теб и да помитат всичко по пътя си. И все аз съм този, който обича повече. И след всичките глупости мисълта за теб, как искам… да те искам… да искам теб… отново и отново… Не! Не искам да се влюбя и да те изгубя. Просто искам теб!”
Чарлс Буковски

Дните минават, времето ни лети. Днес се обърнах и видях началото , няма смисъл да чакаш нещо което няма да дойде. В любовта е като на война тръгваш днес , няма място за колебание, всеки момент е от значение

Дара и Асен, затормозени от интелигентност, все са отлагали своята среща. Няма за кога повече да я отлагат.

Сега бързат да я осъществят на единствения достъпен им терен – в мислите.

Отношенията им от самото начало до края си остават един непримирим диалог.

Двамата са изправени един срещу друг – два полюса на една същност: непримиримост. Свързани чрез несъгласието. Винаги в напрежение.

През тях минава разтърсващият ток на живота – противоречието.

Защо са отказали на влечението си един към друг?

Дали от страх пред този ток, който може да ги впепели?

Или от по-големия страх – сливането да не изглади ръбовете, да не заличи противоположностите, да не си заприличат един на друг постепенно.

Боязън да не унищожат живеца на всичко – противоречието.

Ако пък го запазят – как се понася битът с постоянни стълкновения?

Не са имали смелост пред живота – пред тази бавна лавина, която неусетно стрива трепета, затрупва порива, погубва чувствата, изравнява различията.

Сега пред смъртта се освобождават от страха пред живота.

До последния си дъх не са се осмелявали да изживеят любовта. Сега без дъх я изживяват…Блага Димитрова