“Истинска любов се среща рядко понякога в края на живота… понякога в самото начало…Тя няма нищо общо с първата любов, нито пък с узряването… възпитанието и т.н…тя не е само страст или химия не е само разбиране и уважение…тя е всичко най-скъпото което човек може да притежава. Въпрос на късмет и съдба е кога точно ще срещнеш това всичко
…страхувай се от жена, която е била наранена…сега сърцето й винаги бие равномерно, погледът не издава никаква емоция…тя се откроява от тълпата, не се нуждае от никой и й е най-добре сама…никога няма да принадлежи на никого…страхувай се от такава жена, тя води до лудост със своя дух и увереност, побърква със своя характер и загадъчност…не можеш да й вярваш…тя си играе с мъжете, наричайки ги само по име, забравяйки думите на нежност и винаги си тръгва сама…такава жена няма да те допусне до себе си, никога няма да ти покаже слабостите си, а на въпроса “за какво си мислиш ?”, ще ти отвърне ” за нищо”…трудно е да й позвъниш, често телефона й е изключен, а дори още по-често тя няма да върне обаждането или sms-а…тя никого не разграничава от тълпата…страхувай се от такава жена…дори даже да ти прости, тя никога няма да забрави…
“Любовта е ужасна:виждала съм много от приятелките си да страдат и не искам това да се случва и с мен. Същите те,които по-рано се подиграваха на наивността ми,сега ме питат как успявам да се налагам над мъжете. Усмихвам се и нищо не казвам, защото знам, че лекарството е по-лошо и от самата болка: чисто и просто не се влюбвам. С всеки изминал ден ми става все по-ясно колко уязвими, непостоянни, несигурни и непредвидими са мъжете … ”
Паулу Коелю – “Единайсет минути”
„Само не оставяй нищо да се приближи до теб. Щом допуснеш нещо да се приближи, ще поискаш и да го задържиш. А човек нищо не може да задържи…”
Е.М. Ремарк
Бях се изтощила от безсмислени връзки с неподходящи хора. Всеки път е едно и също – срещаш някой, бързо му слагаш етикет “Невероятен”, опитваш се да го направиш щастлив, защото това просто те прави и теб щастлива. Докато не дойде един момент, в който лека-полека започваш да виждаш нещата отстрани, осъзнаваш, че преглътваш собствените си принципи заради чуждото благо, без да получаваш каквото и да е насреща. Накрая просто се отдръпнах наранена и празна..Спрях да търся и желая…
Един ден всеки се връща там , където се е чуствал най-щастлив!
Истинската любов не умира всецяло. Човек може да преживее любовта , но тя не може да умре, дори ако искаш да я изтръгнеш от сърцето си в момент на безумие…
‘It is better to be loved than feared, but if you cannot be loved, then fear will do.’
Идва момент, в който просто обичаш някого. Не защото е добър или лош, или какъвто и да било.
Просто го обичаш. Това не означава, че ще бъдете заедно завинаги. Не означава, че няма да се
нараните взаимно. Значи само, че го обичаш. Понякога въпреки това, което е, а понякога заради
това, което е. И знаеш че и той те обича, понякога заради това, което си, а друг път въпреки него..
~ Anita Blake – “Incubus Dreams”