В мене никой не се влюбва наистина. Или бягат, или стават обсебени. Заживявам набързо в сърцата им. Някак кратко.Сезонно. И временно. Или пък, се вторачват в очите ми, сякаш аз съм единствено чудо. И се мъчат да вържат крилете ми… Аз не искам такова обичане. Искам истинско. Като дишане леко. Като чая във зимните утрини. Като цвете край горска пътека. Искам лесно и просто обичане. Без условия и без да ранява. Любовта , казват, трудна била… Всъщност, май, ние трудна я правим…