“They say the universe has a great sense of humor. That sometimes having your dreams come true can feel like a nightmare. Because getting what you want always come with strings attached.”
Author Archives: Pebuls
Still
“Истинска любов се среща рядко понякога в края на живота… понякога в самото начало…Тя няма нищо общо с първата любов, нито пък с узряването… възпитанието и т.н…тя не е само страст или химия не е само разбиране и уважение…тя е всичко най-скъпото което човек може да притежава. Въпрос на късмет и съдба е кога точно ще срещнеш това всичко
тя
…страхувай се от жена, която е била наранена…сега сърцето й винаги бие равномерно, погледът не издава никаква емоция…тя се откроява от тълпата, не се нуждае от никой и й е най-добре сама…никога няма да принадлежи на никого…страхувай се от такава жена, тя води до лудост със своя дух и увереност, побърква със своя характер и загадъчност…не можеш да й вярваш…тя си играе с мъжете, наричайки ги само по име, забравяйки думите на нежност и винаги си тръгва сама…такава жена няма да те допусне до себе си, никога няма да ти покаже слабостите си, а на въпроса “за какво си мислиш ?”, ще ти отвърне ” за нищо”…трудно е да й позвъниш, често телефона й е изключен, а дори още по-често тя няма да върне обаждането или sms-а…тя никого не разграничава от тълпата…страхувай се от такава жена…дори даже да ти прости, тя никога няма да забрави…
Искането
Искам пак да си до мен, да усещам дъха ти върху кожата си.Искам пак да чувам как казваш името ми, как търсиш топлината на тялото ми, как ме прегръщаш с единственото желание да си до мен.Искам да знам, че ти си до мен дори когато няма никого.Искам пак да виждам усмивката ти когато те целувам нежно….искането не е забранено, нали?! Знам… няма да получа това, защото винаги нямаш това, което най-много искаш…..
“Любовта е ужасна:виждала съм много от приятелките си да страдат и не искам това да се случва и с мен. Същите те,които по-рано се подиграваха на наивността ми,сега ме питат как успявам да се налагам над мъжете. Усмихвам се и нищо не казвам, защото знам, че лекарството е по-лошо и от самата болка: чисто и просто не се влюбвам. С всеки изминал ден ми става все по-ясно колко уязвими, непостоянни, несигурни и непредвидими са мъжете … ”
Паулу Коелю – “Единайсет минути”
Quote
La Vita e Bella
В стремежа си да обърнем гръб на миналото си понякога оставаме да живеем в него не осъзнавайки , че връщане назад няма, няма и да има… Моментите, в които сме се вкопчили няма да изживеем отново, хората с които сме били никога няма да бъдат същите и с всяка изминала минута се губим в настоящето. А времето минава, минаваме през живота си без да оценим истински хубавите моменти и хората които са до нас. Малко по-малко губим себе си, за да запазим един спомен, но спомените са ,за да осъзнаем грешките си. На думи е много лесно ,а в действителност няма нищо по- турдно от това да продължиш да търсиш следващия незабравим момент, който те чака и да го изживееш. Оставя ме същността си и сме бледи сенки на хората които сме били … и е толкова трудно да го признаем, да продължим- заради себе си и заради другите, заради това че света се променя и земята се върти !
Бях се изтощила от безсмислени връзки с неподходящи хора. Всеки път е едно и също – срещаш някой, бързо му слагаш етикет “Невероятен”, опитваш се да го направиш щастлив, защото това просто те прави и теб щастлива. Докато не дойде един момент, в който лека-полека започваш да виждаш нещата отстрани, осъзнаваш, че преглътваш собствените си принципи заради чуждото благо, без да получаваш каквото и да е насреща. Накрая просто се отдръпнах наранена и празна..Спрях да търся и желая…






