Истинската любов не умира всецяло. Човек може да преживее любовта , но тя не може да умре, дори ако искаш да я изтръгнеш от сърцето си в момент на безумие…
Author Archives: Pebuls
И пак съм сама , а нощта няма край… Сама със себе си , с мислите и чуствата – хубави и лоши. Навън е тъмно а аз не спя защото отново си мисля за теб , както от първия ден когато когато погледите ни се срешнаха и нещо стана. Тогава повярвах с цялото си сърце , а сега въпреки , че знам истината пак искам да повярвам. Тъжно е да лъжеш себе си , обърнах се и погледах пак , сега го виждам- бяхме деца … Прощавам ти , но сърцето ми още се свива при мисълта за теб -защо? Никога повече няма да е същото , ти не ме обичаш , та и аз не те обичам по същия начин. Спомена за теб, за нас и всичките моменти, онези погледи, споделени за миг и хилядите мисли и чуства бушуващи в нас. И само този спомен ми остана, а аз теб обичам или него и аз незнам. Виждам погледа в очите на други и още повече копнея да срещна твоя , тъй детски и мил както в онзи ден , ведър и ясен , и все пак опустошителен. Минаваше през мен , събличаше ме без ръце и намираше сърцето ми, карайки го да спре за миг. И ето още е нощ а деня е винаги по-хубав . Хората казват че с времето всичко отминава, аз не мисля така. С времето се научаваме да живеем с болката и да виждаме красотата на обикновенните неща. Да, мога да кажа че най-накрая съм щастлива, щастлива от живота си , приятелите, постижениеята , та дори от провалите научили ме да не се предавам и да се боря за онова , което искам , за да го получа. И ето тук в тъмната лятна нощ аз сам щастлива, истински щастлива-приела болката, страха, любовта!
Power
‘It is better to be loved than feared, but if you cannot be loved, then fear will do.’
Harlequin
<3
Идва момент, в който просто обичаш някого. Не защото е добър или лош, или какъвто и да било.
Просто го обичаш. Това не означава, че ще бъдете заедно завинаги. Не означава, че няма да се
нараните взаимно. Значи само, че го обичаш. Понякога въпреки това, което е, а понякога заради
това, което е. И знаеш че и той те обича, понякога заради това, което си, а друг път въпреки него..
~ Anita Blake – “Incubus Dreams”
В меката есен
… Така веднъж във снежната алея
видях следи: “той” беше минал с “нея”.
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия й сняг,
и как я бе придържал той, и как,
използвайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукването на кълвача.
И продължавайки след тях да крача,
представях си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и виждах как на дългата й клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия й дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал,
а той разбира се, я е целувал,
мошеника с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тази ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой
тя тръгна вляво, а пък в дясно – той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори.
Как тъжни са тез борови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но – уви! – не са,
подобно тази среща във леса…
Валери Петров
Един миг
Все още пазиш номера му, нали? Стои си в указателя, не му звъниш, нито той на теб, но не го триеш .. Все още четеш съобщенията му, нали? Нараняват те, защото вече всичко е свършило, но те правят и страшно щастлива, защото ти е хубаво да си спомняш всички мили неща, които ти е казвал .. Все още помниш първата целувка, нали? Ах, тези негови устни .. Все още помниш първата среща, нали? Когато направи всичко възможно, само за да се видите .. Помниш почти всяка негова дума, всяко негово изречение, всеки жест направен от него, всяка негова стъпка .. Все още четеш хронологиите ви, нали? Споровете и караниците заемат повечето място, но ги пропускаш .. Пропускаш ги и отиваш към частта в която се сдобрявате .. Тази хубава част те кара да плачеш .. Кара те да се съмняваш в това, че не му пука за теб .. Кара те да си мислиш, че те обича .. Кара те да вярваш .. Но дълбоко в себе си знаеш, че това, което сте имали, никога няма да се случи отново…
Мога да казвам:”Какво от това?!” за нещо,което до болка ми пука! Научила съм се да забравям “Незабравими неща” Мога да казвам: “Не”, дори когато искам да изкреща:”Да” и съм научила очите си да сияят,когато се пълнят със сълзи!
Да се влюбиш
В мене никой не се влюбва наистина. Или бягат, или стават обсебени. Заживявам набързо в сърцата им. Някак кратко.Сезонно. И временно. Или пък, се вторачват в очите ми, сякаш аз съм единствено чудо. И се мъчат да вържат крилете ми
… Аз не искам такова обичане. Искам истинско. Като дишане леко. Като чая във зимните утрини. Като цвете край горска пътека. Искам лесно и просто обичане. Без условия и без да ранява. Любовта , казват, трудна била… Всъщност, май, ние трудна я правим…
Aз
Аз съм импулсивна, не винаги постъпвам правилно, понякога наранявам хората които най-много обичам дори да искам точно обратното. Мисля едно, а правя съвсем друго, обичам силно, никого не мразя- просто няма смисъл. Има хора които в стремежа си да задържа отблъсквам, и други които искайки да отблъсна привличам. Държа на своето дори когато не съм права.В моментите когато съм сред много хора се чуствам най-самотна и се нуждая само от подкрепа. Искам само теб но не мога да го кажа на глас, не и на теб. Мога и сама но това все още не ми стига за да се примиря да съм без теб. Някои ме наричат кучка, други просто жена, а приятелите ми знаят , че съм просто момиче не преодоляло един недовършен романс.
