И пак те сънувах, все същия, този когото обичах .. или още обичам. Дойде, прегърна ме и всичко пак беше цяло, сърцето ми бе цяло, аз бях цяла…

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=QZXIRQRZW0I&feature=related]

[soundcloud url=”http://api.soundcloud.com/tracks/61988209″ iframe=”true” /]

” – Какво знаеш ти за страха, дете на лятото?
Страхът е за зимата,когато натрупа сто стъпки сняг.
Страхът е за дългата нощ,когато слънцето се крие с години и деца се раждат,
живеят и умират в мрак.
Тогава е времето на страха,малки лорде,когато бели бродници се движат из горите.
Преди хиляда години настъпила нощ,която продължила цяло поколение.
Крале измръзвали до смърт в замъците си,както овчарите в колибите си.
Жени убивали бебетата си,за да не гледат как умират от глад.
Оплаквали ги a сълзите замръзвали по бузите им.
В този мрак Белите бродници се появили за пръв път.
Носели се през градове и кралства,на гърбовете на мъртвите си коне.
Ловували с глутниците си бели паяци,големи като хрътки.
Такива истории ли харесваш?…”